Европарламентът включи журналистите сред защитените видове
С 444 гласа при 48 " срещу " и 75 " въздържали се " Европейският парламент одобри вчера срещу " непозволено потребление на дейности в границите на гражданското и наказателното право за заглушаване на публицистите, неправителствените организации и гражданското общество ". Всички взели участие в гласуването български евродепутати я поддържаха, като се изключи седмина отсъстващи и Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация, който се въздържа.
Резолюцията се опълчва на ширещата се процедура държавни лица и заможни персони да преследват посредством съда публицисти поради техни изявления, с цел да ги принудят да си наложат автоцензура. Един от посочените образци е убитата през 2017 година малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция, против която до последно са били водени 47 цивилен и наказателни каузи поради нейните разкрития против корупцията и мафията. Финансовите последици от тези каузи в този момент са се стоварили върху нейните наследници.
Евродепутатите желаеха от Европейската комисия да предложи законодателни ограничения за отбрана на публицистите от целеустремен правосъден тормоз, чиято цел е да се потисне свободата на словото. От изказалите се в сряда 30 оратори единствено пратеникът на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки изрази песимизъм към европейската отбрана на медиите, като сподели: " Как да определим кой е публицист и кой може да приказва каквото си желае, без да носи отговорност? "
В признатия незаконодателен текст се показва, че " през последните години публицистите и работещите в медиите лица в Европа и чужбина все по-често биват заплашвани, нападани физически и убивани заради своята работа, изключително когато тя е съсредоточена върху злоупотребата с власт, корупцията, нарушаването на главните правата и незаконните действия ". Подбертава се, че " ефикасното практикуване на свободата на изложение на мнение постанова набор от позитивни ограничения за отбрана на публицистите, в това число за отбрана на живота и за следствие на убийствата, както и за ефикасна отбрана на техните източници ". Отбелязва се, че " тези закани са освен от принудителен темперамент, само че че заплашването на публицисти произтича и от юридически, политически, социокултурен и стопански напън ".
Сред видяните злоупотреби със съд са посочени следните практики: " Завеждането на голям брой каузи против едно и също лице, свързани с еднакъв предмет, което значи, че по всички тях би трябвало да бъде обезпечена отбрана и да се работи по едно и също време и паралелно от едно и също лице, което усилва непропорционално разходите; искове за клюка, която към момента съставлява закононарушение в множеството страни членки (включително и в България - б.р.), и жертвите се оказват изправени пред обвинявания за закононарушение, като в същото време биват съдени за гражданска отговорност, за която се твърди, че е обвързвана със същото държание " и прочие В съдилищата се подават тъжби " съзнателно с желанието да се оскъпи, проточи и усложни правосъдният развой за ответниците, в това число посредством заплашване и привършване на финансовите и психическите запаси на тези, против които са ориентирани ". Много постоянно такива каузи се провокират от " обществени органи или техни доверени лица, да вземем за пример финансирани от страната медии, финансирани от страната Неправителствени организации или държавни сдружения ", което значи, че с публични средства се лишава правото на обществото да знае какво вършат управляващите. " Медийният плурализъм и медийното разнообразие са изложени на риск, когато самото битие на дребните медийни снабдители е наранено от умишлената опасност от причиняване на несъразмерни вреди от страна на ищците ", написа в документа. Така се " подкопават правото на ефикасен достъп до правораздаване за жертвите на делата, а надлежно и правилата на правовата страна ", това " представлява злоупотреба със правосъдните системи и правните рамки на страните членки ".
Жертвите или евентуалните жертви на злонамерени каузи получават понастоящем финансова и психическа помощ само от други сътрудници, които са се сблъсквали с сходни правосъдни производства, признава Европарламентът. " Макар похвална, тази помощ е незадоволителна и би трябвало да бъдат въведени спомагателни ограничения ", счита той. Досега никоя страна в Европейски Съюз не е приела особено законодателство за обезпечаване на отбрана против сходни каузи за разлика от Съединени американски щати, Канада и Австралия, които са дадени за образец. По тази причина Екологичен потенциал " приканва Еврокомисията да показа оферти за обвързващо законодателство на ЕС относно общи и ефикасни защитни ограничения за жертвите на злонамерени правосъдни дела в целия Съюз, в това число посредством инструкция, която да откри минимални стандарти за отбрана ". Също по този начин се упорства Европейска комисия да създаде " защитни ограничения за лицата, които проверяват и рапортуват въпроси от публичен интерес " (източниците на информация за медиите).
Във връзка с това Екологичен потенциал " настоятелно приканва Еврокомисията да показа предложение за противопоставяне, да вземем за пример правила за преустановяване на ранен стадий на злонамерени каузи (...) с подобаващи наказания, като гражданскоправни наказания или административни санкции, разглеждане на претекстове за корист, разноски и вреди, претърпени от жертвата (икономически, свързани с положителното име, психически или други) ". По-специално ще би трябвало " да се изисква ищецът да обоснове за какво искът не съставлява корист, като се изиска поемането на правосъдните разноски за производствата от ищеца и се даде правна и финансова поддръжка на ответника ".
Евродепутатите поддържаха апела на Съвета на Европа да се декриминализира клеветата, като се извади от наказателните кодекси на 23 страни в Европейски Съюз, където към момента попада, и да единствено посредством цивилен каузи.
НАГЛЕДЕН ПРИМЕР
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подаде правосъден иск против консервативния гръцки ежедневник " Димократиа " заради заглавие на първа страница отпреди една година. В желае се упорства за отнемане от независимост до пет години за четирима високопоставени чиновници на вестника " за засегнатост на президента ", написа уеб сайтът Keep Talking Greece, представен от БГНЕС.
Искът на Ердоган е ориентиран против шефа на вестника, основния редактор, който е написал публикацията, и двама заместник-главни редактори, се споделя в изказване на изданието. Ердоган иска затвор за четиримата в Турция.
Причината за това правосъдно дело е заглавието от 18 септември 2020 година " Siktir Git, Mr Erdogan " (Майната ти, господин Ердоган – бел.ред.), което показва възмущението на болшинството гърци от поредицата обидни изказвания както от страна на самия Ердоган, по този начин и от неговите министри или съветници по време на незаконните морски сондажи, осъществени от кораба „ Орудж Реис ”. Прокуратурата в Анкара упреква четиримата гръцки публицисти в " закононарушението засегнатост на президента " по член 299 от турския Наказателен кодекс, " който е отхвърлен от Съда на Европейския съюз и е главният юридически инструмент за заличаване на съперниците на господин Ердоган ", отбелязва изданието.
Резолюцията се опълчва на ширещата се процедура държавни лица и заможни персони да преследват посредством съда публицисти поради техни изявления, с цел да ги принудят да си наложат автоцензура. Един от посочените образци е убитата през 2017 година малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция, против която до последно са били водени 47 цивилен и наказателни каузи поради нейните разкрития против корупцията и мафията. Финансовите последици от тези каузи в този момент са се стоварили върху нейните наследници.
Евродепутатите желаеха от Европейската комисия да предложи законодателни ограничения за отбрана на публицистите от целеустремен правосъден тормоз, чиято цел е да се потисне свободата на словото. От изказалите се в сряда 30 оратори единствено пратеникът на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки изрази песимизъм към европейската отбрана на медиите, като сподели: " Как да определим кой е публицист и кой може да приказва каквото си желае, без да носи отговорност? "
В признатия незаконодателен текст се показва, че " през последните години публицистите и работещите в медиите лица в Европа и чужбина все по-често биват заплашвани, нападани физически и убивани заради своята работа, изключително когато тя е съсредоточена върху злоупотребата с власт, корупцията, нарушаването на главните правата и незаконните действия ". Подбертава се, че " ефикасното практикуване на свободата на изложение на мнение постанова набор от позитивни ограничения за отбрана на публицистите, в това число за отбрана на живота и за следствие на убийствата, както и за ефикасна отбрана на техните източници ". Отбелязва се, че " тези закани са освен от принудителен темперамент, само че че заплашването на публицисти произтича и от юридически, политически, социокултурен и стопански напън ".
Сред видяните злоупотреби със съд са посочени следните практики: " Завеждането на голям брой каузи против едно и също лице, свързани с еднакъв предмет, което значи, че по всички тях би трябвало да бъде обезпечена отбрана и да се работи по едно и също време и паралелно от едно и също лице, което усилва непропорционално разходите; искове за клюка, която към момента съставлява закононарушение в множеството страни членки (включително и в България - б.р.), и жертвите се оказват изправени пред обвинявания за закононарушение, като в същото време биват съдени за гражданска отговорност, за която се твърди, че е обвързвана със същото държание " и прочие В съдилищата се подават тъжби " съзнателно с желанието да се оскъпи, проточи и усложни правосъдният развой за ответниците, в това число посредством заплашване и привършване на финансовите и психическите запаси на тези, против които са ориентирани ". Много постоянно такива каузи се провокират от " обществени органи или техни доверени лица, да вземем за пример финансирани от страната медии, финансирани от страната Неправителствени организации или държавни сдружения ", което значи, че с публични средства се лишава правото на обществото да знае какво вършат управляващите. " Медийният плурализъм и медийното разнообразие са изложени на риск, когато самото битие на дребните медийни снабдители е наранено от умишлената опасност от причиняване на несъразмерни вреди от страна на ищците ", написа в документа. Така се " подкопават правото на ефикасен достъп до правораздаване за жертвите на делата, а надлежно и правилата на правовата страна ", това " представлява злоупотреба със правосъдните системи и правните рамки на страните членки ".
Жертвите или евентуалните жертви на злонамерени каузи получават понастоящем финансова и психическа помощ само от други сътрудници, които са се сблъсквали с сходни правосъдни производства, признава Европарламентът. " Макар похвална, тази помощ е незадоволителна и би трябвало да бъдат въведени спомагателни ограничения ", счита той. Досега никоя страна в Европейски Съюз не е приела особено законодателство за обезпечаване на отбрана против сходни каузи за разлика от Съединени американски щати, Канада и Австралия, които са дадени за образец. По тази причина Екологичен потенциал " приканва Еврокомисията да показа оферти за обвързващо законодателство на ЕС относно общи и ефикасни защитни ограничения за жертвите на злонамерени правосъдни дела в целия Съюз, в това число посредством инструкция, която да откри минимални стандарти за отбрана ". Също по този начин се упорства Европейска комисия да създаде " защитни ограничения за лицата, които проверяват и рапортуват въпроси от публичен интерес " (източниците на информация за медиите).
Във връзка с това Екологичен потенциал " настоятелно приканва Еврокомисията да показа предложение за противопоставяне, да вземем за пример правила за преустановяване на ранен стадий на злонамерени каузи (...) с подобаващи наказания, като гражданскоправни наказания или административни санкции, разглеждане на претекстове за корист, разноски и вреди, претърпени от жертвата (икономически, свързани с положителното име, психически или други) ". По-специално ще би трябвало " да се изисква ищецът да обоснове за какво искът не съставлява корист, като се изиска поемането на правосъдните разноски за производствата от ищеца и се даде правна и финансова поддръжка на ответника ".
Евродепутатите поддържаха апела на Съвета на Европа да се декриминализира клеветата, като се извади от наказателните кодекси на 23 страни в Европейски Съюз, където към момента попада, и да единствено посредством цивилен каузи.
НАГЛЕДЕН ПРИМЕР
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подаде правосъден иск против консервативния гръцки ежедневник " Димократиа " заради заглавие на първа страница отпреди една година. В желае се упорства за отнемане от независимост до пет години за четирима високопоставени чиновници на вестника " за засегнатост на президента ", написа уеб сайтът Keep Talking Greece, представен от БГНЕС.
Искът на Ердоган е ориентиран против шефа на вестника, основния редактор, който е написал публикацията, и двама заместник-главни редактори, се споделя в изказване на изданието. Ердоган иска затвор за четиримата в Турция.
Причината за това правосъдно дело е заглавието от 18 септември 2020 година " Siktir Git, Mr Erdogan " (Майната ти, господин Ердоган – бел.ред.), което показва възмущението на болшинството гърци от поредицата обидни изказвания както от страна на самия Ердоган, по този начин и от неговите министри или съветници по време на незаконните морски сондажи, осъществени от кораба „ Орудж Реис ”. Прокуратурата в Анкара упреква четиримата гръцки публицисти в " закононарушението засегнатост на президента " по член 299 от турския Наказателен кодекс, " който е отхвърлен от Съда на Европейския съюз и е главният юридически инструмент за заличаване на съперниците на господин Ердоган ", отбелязва изданието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ